„Quo vadis, Ахтопол?“
Или както е възкликнал световноизвестният български археолог проф. Велизар Велков, покрай невероятните открития на подводна морска експедиция през 1983 г. край Ахтопол „Докога ще пътуваш назад в хилядолетията, Ахтопол?“.
.
Защо град на любовта и щастието??….
“Между една от дъщерите на Зевс Гръмовержеца, носеща името Агата и най-красивия из между синовете на Посейдон, наречен Делфин, съществувала истинска и прекрасна любов. Ами обичали се младите! За да е по-интересно, обаче, таткото – великия Зевс, се обявил против тази връзка и забранил на дъщеря си да се виждат, да се срещат. Агата, съкрушена от липсата на любимия, ден и нощ тъгувала по Делфин и споделяла мъката си единствено с кукумявката Агао. Един ден Агата изпратила птицата да намери Делфин и да му каже, че не спира да го обича и че ден и нощ го чака. Делфин получил съобщението и окрилен от любовен порив отвлича своята Агата. Твърди се, че идват не къде да е, а точно тук – в днешния Ахтопол, където заживяват щастливо. Ето защо и градът оттук насетне е наречен Агапи-полис (от гръцки αγάπη (агапи) – любов, град на любовта). Съответно най-почитана между птиците става кукумявката Агао, която е приета като символ на щастието и до днес.”
Слънчевият Ахтопол e град с богата антична и средновековна история. Първите заселници по тези земи са се появили около 5000 г. пр. Хр., което означава, че древният Агатополис (Агатопол) е основан поне пет века преди н.е.
Около първото хилядолетие пр. Хр. тук се заселили траки, които били отлични мореплаватели. В района на ахтополския залив са открити каменни, оловни и железни котви.
В продължение на столетия след това Агатополис е най-големият и богат град по Странджанското крайбрежие.
Два големи пожара (единият през октомври 1918 г., другият отново октомври, но през 1935 г.) унищожават напълно старият град и на негово място бива издигнат новият Ахтопол.
Средновековният Агатополис е бил разположен на днешния Ахтополски полуостров — части от крепостната стена на града преграждат тесния провлак на вдадения в морето къс суша, дълъг не повече от 300 метра и широк 150 метра.
Останките от крепостта на това място са внушителни — отделни части са високи до четири метра.
Макар и сравнена със земята, линията на крепостната стена може да се проследи по цялата брегова линия на полуострова.
Разкопки тук, а и въобще на полуострова, не са правени.
Стената при провлака е широка почти три метра и е изградена от едри ломени камъни, споени с хоросан, в който са примесени счукани тухли и керемиди.
На места ясно се виждат петредови пояси от тухли.
Трудно е да се проследи във времето построяването на крепостната стена на града, поради пълната липса на исторически сведения.
Датирането на археологически находки (монети, керамични съдове, котви), отнася възникването на селището при Ахтополския полуостров някъде около VI—V пр. Н.е.
Но защо и кога Авлеутейхос е получил името Агатополис към момента остава неизвестно. Неизвестно е и кога е бил укрепен с крепостна стена — в списъка на крепостите, възстановени от император Юстиниан, Агатополис липсва. Може би той е бил укрепен от император Анастасий в края на V в. — началото на VI в., когато според някои сведения са били укрепени някои черноморски градове на империята.
В 812 г. при победоносната офанзива на хан Крум градът е бил завладян от българската войска.
Агатополис ще да е бил вече впечатляващ град, щом като името му е заслужило да бъде изсечено на една от колоните в Плиска.
